Възникнал още в ранно- османско време, като традиционните за всички селища тогава, чаршии, Капана носи името си от XVв., когато две тесни пазарни пространства, притиснати отвсякъде с дюкяни, наречени „Ун капан“ /Брашненият, Малкият Капан/ и „Буюк капан“ /Големият Капан/ дали името на целия квартал. Изграден в подножието на Трихълмието, районът става важен елемент на търговския, религиозния и административния център на Филибе /старо име на град Пловдив/, приютявайки непосредствено едно до друго- най- голямата Джамия, Джумая джамия, Куршум хан, в който се помещавало по- късно и управлението на абаджийския еснаф и Големият безистен- правоъгълна едноетажна сграда с площ 500кв. м, в която търговците прибирали стоката си, също няколко маази и по- малки джамии.
Около безистена били работилниците на различните сдружения, а имената на част от улиците, запазени и до днес- „Железарска“, „Златарска“, „Абаджийска“, „Кожухарска“, подсказват къде са били събрани магазините на всеки от занаятите. В занаятчийската чаршия на Пловдив кипял невероятно пъстър живот- през 1652г. дюкяните там са 880 на брой, според данни в пътеписа на Евлия Челеби.
През ХVІІІ- ХІХ век произведенията на българските занаятчии постепенно завладяват близките и далечни пазари на Османската империя и се налагат със своето високо качество и богат асортимент. Като важен град и Пловдив не прави изключение, той е сред икономически най- издигнатите градове в балканските земи на империята.
Кварталът се развива, не само като място за търговия и занаяти, наред с това там кипи усилена възрожденска, духовна и просветителска дейност, свидетелства, за което са местата, където са се помещавали българската религиозна община, благотворително дружество, сиропиталище, както и факта, че кварталът е свързан с национално-революционните борби. Като част от плана за вдигане на Априлското въстание, 1876г. Братята Димитър и Петко Свещарови подпалват дюкяна си (свещоливница) в „Капана“.
Леярят Лазар Велеганов, чиито работилници и дюкян се намирали на Абаджийската чаршия, излива лъвчетата за калпаците на въстаниците и кръста на знамето, с което се повежда въстанието. Пак там са отлети камбаните, с които се възвестило освобождението на България. Капана е и мястото, където се е основала и първата печатница на д-р Манчов.
